Весели Празници !
Такаа.. пирамидата бе посочена от мен само като мотивизационна основа предопределяща нашето поведение в посока задоволяване на някакви потребности , било то низши или по визши.На база на тези мотивации се формулират целите на човека.На база на формираните цели се избират средствата и механизмите за постигането им . Дотолкова доколкото тези действия са целесъобразни или не по отношение на постигане на поставените цели те се явяват смисленни или безсмисленни.Ето чак тук , чак сега можем да говорим за смисъл.Спомням си че някои бе дал един доста удачен пример тук във форума по този повод, цитирам по памет " Ако аз управлявам автомобил и натисна спирачката и ти ме попиташ какъв е смисълът на това натискане ще ти одговоря , че смисълът е в това да се осъществи няобходимата цел- да спра автомобила"
И така смисълът е винаги свързан с целепоставянето .Да се говори за смисъл извън целепоставянето е безсмисленно, такъв разговор се изпразва от съдържание. В природата има множество сложни процеси които са просто необходимостно обословени но не са целепоставяне ( ако изключим версията за съществуване на Бога разбира се ). Нещо повече смисълът на едно нещо е мислим само спрямо целепоставящата система , спрямо окръжаващата среда това същото нещо се явяжа просто израз на някаква необходимост ( неотменима изискуемост за осъществяване на нещо) Ето един пример : Някои хвурля камък по короната на едно дърво.Смисълът на това деиствие по отношение на хвълящият е ясен, да се откъсне някакъв плод от дървото. По отношение на самия камък същото действие е само една причинно-следственна необходимост за извършване на полет на камъка по някаква парабула.По отношение на каъка имаме едно "страдателно" осъществяване лишено от това понятие смисъл. Ако някой е сътворил човека с някаква цел то раждането на човека има някакъв смисъл за "твореца" на раждането .По отношение на родилия се човек неговото раждане е едно страдателно проявление на някаква необходимостност. Аз бях дал пример с оня дето бутнал баба си по стълбите и после я попитали "защо тичаш, какъв е смисълът на това тичане " а тя им отгововорила "не знам , някой ме бутна" . Аз мисля че и в с живота на човека е така , след като си се пръкнал вече бъди така добър да тичаш :)
Ето в дадения случаи ние разговаряме по тази тема. Аз бих казал че търсим необходимите доводи за да си изясним що е то смисъл. Ето в това е смисълът на разговора ни , че ние го водим в посока постигане на някаква цел.Блеенето на агнето е смисленно действие тъй като цели да го открие овцата , хъркането на спящия е безсмисленно тъи като с него не се гони никаква цел , шумът на водопада също е безсмислен тъй като с него не се гони никаква цел.Никой човек не си е поставял за цел да се роди поради което неговото появяване на този свят е резултат а не смисъл. По нататък с израстването и оформянето на личността се поставят цели и се извършват смисленни действия за постигането, чак тогава можем да говорим за смисъл.Във еволлюционния процес не е правилно да се търси някакъв смисъл , еволюционния процес е осъществяване на някаква необходимостност наложена от фактите и взаимовръзките.
На заключението ти " Смисъл в живота явно има, щом всички съществиваме" бих опонирал , някой хора имат недъзи , тези недъзи съществуват но аз не виждам смисъл в това , не виждам смисъл и в това когато човек се похлъзва и си счупва крак..
Има една притча в която се разказва как учениците на Христос го попитали "Учителю защо това дете е сляпо , то ли е сътворило грях или родирелите му са сътворили грях ?" , на това Христос отговорил "Нито то , нито родителите му са сътворили грях , то е сляпо за да се прояви божията промисъл ". В този отговор се съдържа според мен голямата истина за битието като цяло - факта , съществуването на кое да е и на всичко също е неотменима проява на необходимостноста.Според мен тази необходимостност има сляп характер а не характер на цел.Дъждът вали не защото се осъществява някаква цел или някакъв смисъл а защото се реализира една сляпа необходимост.
На въпросът ти "А иначе за самия смисъл - от къде знаш, че при раждането няма никакъв предначертан смисъл? От къде знаеш, че няма бог? Защо реши, че раждането е следствие ПРОСТО от биологичен процес. Ако всичко беше толкова просто, къде ли щяхме д сме сега ...? "
бих отговорил просто и кратко за да не се отклоним от темата- Стъпвам върху разбиранията че светът е познаваем ( в тази посока са изписани планини от хартия и аз споделям тези възгледи като необорими , не му е мястото сега да гитълкуваме тук).Не намирам небходимоста за съществуването на Бог , споделям виждането че човек е сътворил Бога а не обратното.Не бих могъл да приема нещо чиято същност не разбирам а като факт не го откривам.
Нещо повече , съществуващите научни виждания обясняват светът без да е необходим Бог. Съществуването на Бог е само едно допускане което не се основава нито на факти нито логически може да бъде изведен като необходимо съществуващ.Просто приемам че бог не съществува до доказване на обратното. :)
На въпроса ти "Иначе казано можеш ли да си сигурен, че съществува нещо или всичко е нищо. От къде може да си сигурен, че живота не е нещо като сън. " отговарям с твой цитат цитат по същата тема "Аз в едно нещо единствено съм сигурен и то е - човек може да е сигурен единствено в чувствата си. Когато обичаш - ти просто обичш, когато мразиш - ти просто мразиш, когато си щастлива - просто си щастлива. И съмнение в това няма! По сигурно е дори от това, че ако пуснеш един камък в морето, той ще потъне." = Ето .. ти сам си убеден в реалното съществуване на себе си ! :)


Весело посрещане на новата година !