Вярно е че нямам нюх. Но пък усилията ми да се поставя на мястото на конкретно животно ми изглеждат доста по успешни, отколкото да се поставям на мястото на конкретен човек. При животните, като че ли НЕ съществува дилемата - битието определя съзнанието/ съзнанието определя битието ;)
Животните от философска гледна точка са много по-детерминирани. Представи си експеримент - от едната страна на завесата се намира човек(ум), от другата страна се намира неизвестно същество ( куче, котка, вълк,..т.н...или човек). Експериментаторът подава стимули и получава реакции. Задачата му е да познае кой е зад завесата. Очевидно е че 100%-вата идентифакация на съществото-човек е невъзможна. Той може да се държи и като котка и като куче, при това не със цел да заблуди експериментатора.
Не знам колко щастливи са кучетата, но определено са тъпи същества, след като могат да имат безгранично доверие към човек. Постави се на мястото на бездомно куче, което се приближава , махайки с опашка към теб, ясно съзнавайки, че или ще получи коричка хляб или ще му обърнат червата схастара нагоре. То няма "знание" за това какво ще му се случи. Приликата с безрезервно вярващите е очевидна.

Лично аз предпочитам да съм котка.