както физическа, така и философска категория. Като физическа категория Нютон, например, е смятал, че е абсолютно. Айнщайн го е опровергал и доказал, че е относително - т.е. всяко тяло си има собствено време и пространство и че физически времето има начало - с Големия Взрив и ще го има докато Вселената се разширява и после, когато започне да се прибира - времето ще върви назад. Но тези неща не са ми много ясни.
По-интересно е времето като философска категория. За това са най-интересни апориите на Зенон и антиномиите на Кант. Но най-много ми опонира обяснението на Хегел в неговата Енциклопедия на философските науки, т.2 (мисля, че скоро излезе и в български превод).
В твоето постване виждам смесване на философските и физически аспекти на времето. Най-общо те могат да се диференцират като част от общия проблем на позитивните науки, а именно, че философията (респ. метафизиката) започва там, където свършват обективните емпирични данни на позитивните науки. Тогава учените започват да философстват. Всички са го правели - и Н.Бор, и Айнщайн, също и моят любимец Стивън Хокинс - живата легенда на нашето време.
Май станах много словен, но исках да бъда ясен.
Остани си със здраве!