Примера ти с храната е много намясто. Опитай се да ядеш нещо гадно и да се кефиш от това. Не че не е възможно, но аз със сигурност няма да ти завиждам за това.
Щастието, усещанията, смисълът на живота и животът въобще не са нито само вътре, нито само отвън. Твоите твърдения са крайни и могат да бъдат оборени много лесно по пътя на логиката.
Но ти вероятно ще кажеш, че това, за което говориш е извън логиката.
Извън логиката, обаче, няма спор и дискусия.
В този случай можеш спокойно да оставиш хората да правят каквото искат и да живееш със своето "вътре".

Страданието и дисхармонията на се само твоето усещане за тях. Да се мисли така е върховен егоизъм. Счупеният крак на някое куче няма да се излекува от това, че ти ще го гледаш със загадъчна усмивка. Пациентът на операционната маса няма да прескочи трапа ако погледнем на неговото състояние философски. Да не говорим за глобалните проблеми, които стоят пред човечеството.
Върховното блаженство няма нищо общо с щастието.
Ти самият си доказателство за това, защото както сам виждаш, това, което имаш вътре, не ти е достатъчно. Ти искаш да го пренесеш отвън и да убедиш другите хора да следват същия път.
Единствения ми личен съвет е, следващия път, когато изхвърляш от съзнанието си страданието, остави си поне малко място за състрадание. Иначе не вярвам да успееш да помогнеш на когото и да е.
Иначе, по темата "вътре-вън" аз съм дотук, защото убеждението ми, че нещата са поравно от двете страни е непоколебимо. А и блаженството не е това, към което се стремя тъй като си имам достатъчно от него.