|
|
| Тема |
 психологически въпрос |
|
| Автор |
Sargon lll () |
|
| Публикувано | 29.11.09 14:11 |
|
|
|
От известно време икрая покер. Все още съм на микролимити, обикновено 0,10$/0,20$ - фиксиран или без лимит. И в двата варианта на играта, макар и бавно, натрупвам средства.
Въпросът може да прозвучи наивно за по-опитни играчи, но ще го задам.
Приемаме, че още на флопа правите много силна комбинация. Толкова силна, че е невъзможно или почти невъзможно да има по-силна. С една дума - 99% е сигурно, че тази игра ще е ваша. Какво правите - продължавате ли да залагате(наддавате) през флопа и търна? Или чакате на ривъра някой евентуално да влезне и да му наддадете?
И двете поведения за мен имат своята логика.
Ако, започнете да наддавате от самото начало, противниците ще плащат с надежда да улучат нещо от оставащите карти. Но, пък ако са много слаби, ще се хвърлят.
Ако, изчакате самия край, тогава е по-верятно дори противници със слаби карти да са направили добра комбинация и да ви платят(защо не и наддадат). Неприятното е, че сте загубили двете предишни възможности за наддаване. Пък може никой противник да не е ударил нещо достатъчно добро и като рейзнете на ривъра, всички да си изхвърлят картите.
Този въпрос е особено актуален за безлимитна игра. Аз лично, ако имам много силна карта, винаги пропускам флопа, обикновено и търна, т. е. спрял съм се на втория вариант - чакам някой противник да направи нещо добро, за да го издоя на ривъра. Но, сякаш това не е много добра идея - рядко оплитам някой.
| |
| |
| 
|
|
