Писал си под поста на доносничката и вагабонтката,( дето заплашваше с агенти на ДС да намери цаката на клубници, които и бият шута, зарад простотиите с които пишеше,) че нали живота трябвало да има цел (за смисъла отделно):-))

Аз все повече си мисля, че не е задълително след 50-те човек чак пък толкоз върло да се привързва към някакви такива понятия и постановки за цели, от които едва ли не, ти зависи ивота. Но като толкоз искаш, сложи си една цел да търсиш и изпитваш радост от живота, например:-)) Макар, че промяната на нагласата е достачна и както Таня казва, да си винаги с очакване за радост и ще почнеш да виждаш приятни и радости неща наоколо си:-))

То дори има и научно обяснение. Имам време, имам и желание в момента, та ще се впусна в малко по-пространно обяснение. Разбира се, не е задължително да се чете, осмисля и отговаря:-))

Свързано е с т.н. "ретикуларен център или ретикуларна формация".В главния мозък, под хипоталамуса се намира т.н. "ретикуларен апарат", който има способност пластично да се приспособява към условията на заобикалящата среда и обезпечава регулацията на тонуса и състоянието на бодрост. Този апарат има функцията на посредник между преобладаващите мисли в съзнанието и това, към което вниманието на човек ще се насочи в заобикалящата среда и което ще идентифицира и отдели от всичко останало.

По този начин, образно казано, твоите мисли заедно с ретикуларния ти апарат "създават" твоя свят, т.е. света, който ти отделяш от реалността и приемаш за обективна истина. С това се обясняват различните характерни особености на "индувидуалния свят" на всеки. Реалността е една, но от нея всеки в зависимост от преобладаващите мисли в главата си, с помощта на ретикуларния апарат отделя само "онази част", която съответства на преобладаващите мисли в съзнанието на всеки. По тази причина и всеки "взема" от реалността това, което си е решил...

Ако, например, човек реши, че много иска да има червена спортна кола, след известно време ще започне да вижда червени спортни коли навсякъде, не защото те изведнъж са се появили в огромно количество, а защото силното желание активира ретикуларния апарат по такъв начин, че съзнанието изведнъж става силно чувствително към червените спортни коли. Където и да отиде човек и към каквото и да си насочи вниманието, ще вижда все червени спортни коли или асоциации, свързани с тях. Като например, реклами, списания, предавания с червени спортни коли, на улиците, пред дома и на работа... И не само това. Ако достатъчно дълго човек поддържа желанието си, а по този начин и възбудата в ретикуларния апарат, то ще започне да привлича идеи, хора, обстоятелства, които в края на краищата ще доведат до изпълнението на желанието му... често по най-неочакван начин... което е дало и основание да бъде обърнато внимание върху т.н. "закон на привличането"...

Та, ти имаш, разбира се, нещо съвсем друго предвид. Но, ако това, което разбираш под цел или каквото влагаш под това понятие, няма да стане само, ако просто проявяваш воля. Трябва да има и емоционална окраска. Трябва да предизвиква приятни, цветни, възбуждащи асоциации, за да те накара да активираш и ретикуларния си апарат да ти помогне за достигането на целта...

И все пак смятам, че след 50-те, 60-те човек трябва да почне да го дава по-леерно и да не се пристрястява чак с такава едва ли не йезуитщина към някаква цел. Но, разбира се, всеки си решава сам за себе си:-))