Това не е нещо необичайно, в нашите правителства по-скоро е традиция т.нар. шуробаджанащина (издигането на състуденти и съученици). Философски погледнато, има основание - познаваш човека от години и му имаш доверие. Доверието винаги е на първо място пред квалификацията; ако и двете неща са налични едновременно, получава се бетон.

В случая с евреина македонският слух (разузнаване?) е основан на това, че той е преговарящ с партиите по съставяне на кабинет. Ако на Даниел Лорер принадлежи идеята за подхода на Петков, то има от мен адмирации за креативност, за оригинален подход. Това досега не сме го виждали: едновременно с всички желани партии-партньори, а не една по една. Нещо като общ конгрес, нещо като репетиция за пленарна зала. Освен оригинално, такъв подход наистина отговаря на българската конкретика на момента, на спецификата на общественото мнение, изразено чрез изборите - което вещае успех. Като че е намерил ключа, кода, шифъра - реално погледнато, прави "кръгла маса".

Както и да е, подходът е предпоставка, дали ще успее зависи вече от съдържанието на преговорите с партиите; има и моменти на индивидуални лидерски срещи и т.н. Съучениците и приятелите на Петков не са известни с нищо извън своя бизнес, тепърва ще бъдат опознавани от другите партии, това е потенциален риск, да видим.

Това го казвам отгоре-отгоре, хвърляйки личните си страсти настрана. Петков има вече утвърдено поведение на човек, падащ от Луната ("я, ама такива ли били законите в България?!") - това съчетание със супер волатилната, непостоянна, лашкаща се негова електорална база прилича на падащ метеор. Виждали сме как бързо угасва светлината им. Но какво пък, ако Луна Йорданова събира 21 000 гласове или "Възраждане" на Костадинов печели 127 549 души с отричането на коронавирусна пандемия, съм отворен за всичко неочаквано и всичко очаквано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите