Срамът е част от триадата на доброто по Владимир Соловьов.

Състрадание - срам - благоговение/ пиетет. И само срамът от тези трите наистина е присъщо единствено за нас - хората.

Има голяма разлика от това да се срамуваш, защото имаш съвест и да ти е неприятно, че си се изложил обаче...

«Хари Потър и Огненият Бокал» бе вероятно и моята първа изцяло прочетена книга на английски. :)

В течение на годините [тук]съм написал какво ли не.

Неща умни,
неща глупави,
лигавщини,
красиви и грозни постове,
нервни изблици, патос,
навярно немалко пълнеж, тук-там фалш и напълно излишна куртоазия...,
неща с които да се гордея и такива от които ме е срам.

Едва ли обаче се налага децата ни да ни четат тук, за да си изградят представа или да попълнят белите петна в представата си за нас.

От какво ме е срам ли.

От много неща. Включително от такива писани във форумите на дира бг.

Но е вярно и това, че: (перифразирайки брат Рене): Излагам се следователно съществувам/ Exihbito, ergo sum! :)

прав или изправян

Редактирано от Nerv на 04.12.19 01:51.