|
Истории от живота и неговите сенки...
В младшия клуб, гледам, няколко теми за клубни графомани, Викам си, ние трябва да сме барем една степен нагоре, че как иначе...
Преди всичко да кажа, че кажи-речи удържах на думата си да спазвам 30 дни клубен пост и не пост-их. Е, имах някоя и друга забежка, но какво са ограничен брой нарушени обети между добри приятели. Въпрос на реторика и нищо друго...
И така. Ето някакъв опит за «един ден от живота на Клубар Динамитович»
Вчера окъснях и си легнах рано. Към 2. Едва станах и се затътрих към работа с потенцирана от недоспиването петъчна неохота. Стигнах навреме, но ни кафе бях пил нито от моето бе останало в офиса. Пия само нес (е, понякога правя забежки, но... така де – не съм слон с наушници все пак.)
По едно време - към 10, тъкмо си бях подредил нещата и един млад колега, щях да кажа голобрад, но те днешните млади - масово и масивно брадати, та един млад колега, на годините на синковеца вика:
- Ще изляза за около час. Няма какво да се прави по това за което отговарям, но ако нещо все пак излезе ненадейно - наглеждай и моите овчици докато кротко си пасат...
- Добре, добре – викам – нямаш грижа.
С него се изнизаха още 3-ма колеги, та не останахме много де. Използваха намалението, че главният кехая - в командирвка някъде се запилял – не го знам къде, ама далеч в странство май...
То, хубо, ама как така се случи сумА неща изскочиха наведнъж касаещи стадото на колегата - младок, та ура-тута, пата кюта - оправихме как да е работата – и вълци гонихме, и мляко доихме, па и вълна настригахме и таке де – справихме се дружно с останалите - хартисали в офиса колеги от старата гвардия в чобанския бизнес.
А ми се пиеше суровадка, таковата – кафе де- две не виждах, пък срамлив съм малко са си поискам, а до машината със стотинки - не ми се ходеше, пък и нямаше време да се обърна, камо ли да стана и кафе да си въртя... и все си викам как аха- още малко и в обедната ще си купя цяла тенекия стрес кафе и ще си направя после една халба нес и ще си го изпия с кеф това кафе...
Еле, малко преди обедата почивка се връща младото и ми благодари, че съм отбивал атаките. Позавъртя се, позавъртя и вика след малко (явно решил, че само тенкю/ пенко, може да не е достаъчно):
- А както решиш да пиеш кафе кажи, ще те черпя от моите капсули – много е яко - И даже ми дава една капсула па вика – като ти се припие – само кажи ще ти покажа как се работи на тази новата кафе машина.
Казах че няма нужда, туйти-онуйти – обичайните работи, но той непреклонен.
Докато си оправих другите бакии Закъснях доста и излязох в обена почивка последните 10 минути от времето, което ни дават по правилник. Викам на колегата може да е за 10 минути, ама на - ще изляза.
А той се смее – Ако има нещо – ща покри‘ам.
- Сакън – викам – ня‘ам кафе пич. Пускай ги да пасат трева, тяхната козина неостригана...
На тагадъг излизам до близката бакалия. Купих си една мока и едно нес-класик. Малко като един колега от Силистра, ама той главен механик беше тогава, а аз капитанствах, И вика (по години можеше да ми е баща)
– Момко, е‘но времи къв глад беши – нейистина – като пичлемета крадяхми уловено от рибарите на рекътъ и беж да ни нямъ. И си викъх... ййеееех, маамууна, само дъ порастнъ един път, дъ почнъ ра'утъ, Пъ шси купйъ два видъ салам и с пу еднъ щъфетъ въ' 'сякъ ръкъ ши ям, щи муъм, ши ям– дууу ууткат...
После минах набързо през едно магазинче за семки и бонбонки и си взех 100 грама кашу. Това обядвах. Продавачката ми се скара:
- Ти що все не поздравяваш? – явно рецидивист бях на нейна територия. Тя много общителна, все нещо мели, а аз все рзсеян – за мои си работи мисля, пък и съм си самсунек малко де...
- Ами, ще си взема бележка – викам - и ще почна да поздравявам
- Ами, трябва, трябва!!! – казва тя и ми отсипва дозата и после закопча ъгъла на фунийката с телбод да не се разпадне по пътя – иначе не запечатва пликчето, щото ми знае мурафета, че ги ям из път... – Айде – вика – приятен ден.
- Мерси, меси и на Вас подобно – мазня се как си му е ред. От ръцете й храна вземам дет' се вика – къде ш'' одя я?...
И те така. След това още работа и пак закъснях и добре, че утре е събота, а съм пуснал стадото да пасе трева на къндърма, пък и те повечето вълци почиват уйк-енда, а овчарските кучета, ако има нещо ще се разлаят... Абе, пак ще си гледам мейлите, ама по веднъж-дваж на ден, няма да е като през нормалната работна седмица.
+++
Абе, няма го едновремешното нес кафе маамууна. Не на гранули или люспи като сегашното, ами едно такова ситно, ароматно, възбуждащо вниманието от първата глъка със загадъчно усещане, родено от рафинирани спомени и послевкус на обещание...
***
прав или изправян
|
За клубни херцогомани...
