И двамата сте за една по-здрава гьостерица!
Какво сте овесили носове? Ама аз като думам, че човек на бива да се залежава...

Я да се пораздумаме, какво му е толкова зле?

Добре, метаболизмът не е същия. И аз не го намирам за честно да не можеш да омухваш по един шоколад всеки ден и да си стройна като фиданка, да вилнееш по купони до зори, а после да изглеждаш свежа като краставичка, да се гледаш в огледалото и хем да си ти, хем някаква омекнала, поувиснала, понабръчкана версия на себе си, да си сменяш размера на дънките, да се налага да си вапцаш косата или да ходиш като еко активистка, вееща прошарени букли до кръста... Не е честно да пука, да щрака, да не можеш да си качиш краката на ушите, не е честно и критическата да е съпроводена с един куп истерични метаморфози, вместо да е най-благата възраст на жената, ама на!

Преди месец бяхме с мъжа и децата в Гоа на море. (В скоби: вече не ща друго море! Такваз хубавиня!) Децата спят, ние ставаме с петлите и юруш по плажа, като че ли сме на тренировъчен лагер за командоси.
Една сутрин ме бута моичкият, а аз в просъница му казвам жално: Защо си го причиняваме... Умря от смях, а аз само след 15 минути знаех защо. И дори да го нямаше този изгрев, и това море, и този плаж, и тези прекрасни, шоколадови хора, дори само заради неистовия прилив на сила, енергия и покой, пак щеше да си струва, защото изведнъж не се чувстваш като взел-дал 50 годишен, ами като съвсем нормален човек, на когото му предстои един прекрасен ден, дай Боже и един цял, прекрасен живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите