Затрудняваш ме. Ще ти отговоря нещо понеже си ми слабост.

Всички, дори най силните си имаме ахилесови пети, някои по две, че и повече, без за това (примерно три-петието = имането на 3 пети) да ни е виновен непременно Чернобил . Това ни прави уязвими, но хората си го имаме този проблем по рождение . Емоциите са страничен ефект на прекалено многото ум и разум (съотнесено с животинския свят.)

Обществото не е някаква зла сила плетяща интриги как да манаипулира своите членове. Обществото е абстракция, при това понякога много размита. Елитите – също, макар в конкретната тема и контекст на разговорите тяхната власт (на малцината над мнозината) се крепи на умелата манипулация и инертността на масите (стадото, което предпочита да бъде водено). Типичен пример за това е колко успешен е популизма. Нещо, което може стравнително добре да се опише с Първият закон на магьосника по Тери Гудкайнд:
Цитирам по памет: Хората са глупави. Те вярват в каквото им се иска да е истина или в това от което много ги е страх. (1).

Но има безброй примери за проявата на свободния човешки дух, за желанието ни да се утвърдим, да намерим своя си смисъл по Виктор Франкъл) и така да надмогнем слабостите си. Впрочем това се отнася не само за нас добрите, но и за онези – другите – злите. Никой не иска да е зъл и не е зъл просто ей така (Има един много добър пример в едно есе на Ерих Фром за Ягода (примерът е за Ягода, не есето. А Ягода е предшественик на Ежов, който пък е предшественик на Берия като шеф на НКВД/ КГБ.) Всеки запазва някаква доброта, поне в своите си очи.
Това което се опитвам да кажа е, че освен 7-те смъртни гряха (, част от които си изредила в откриващия пост на темата като алчност, лакомия, суета, похот...) ние хорат имаме и 7-те добродетели. Даже и да не може да ги изрецитираме без справка с Гугъл.

Освен това всяка наша сила може да се превърне в слабост. Това не е тайна или особено оригинална мисъл. Доста оригиналха е трактовката по темата направена от Карлос Кастанеда (чрез героя му дон Хуан Матус, когато разказва за най-големите ни врагове). Примерно когато преодолееш страха си придобиваш сила и тя се превръща в твоя слабост и т.н., забравил съм ги вече. С преодоляването на всеки враг придобиваш ново качество, минаваш на следващо ниво така да се каже и старата ти слабост се трансформира в нова сила, а тя съдържа зародиша на поредната ти слабост. И така до старостта, която е неизбежна и непобедима дори от най великия ловец.

И обратното го има. Имаше такав песен на Щурците..
«Това не значи, че не си спасен и няма изход никакъв освен, да превъзпиташ слабостта си в сила.»

Ето виж как старателно си написах домашното, ако не броим правописните грешки разбира се.

+++
(1) Направих си труда да проверя целия цитат по превода в моята библиотека «Хората са глупави; получил правилната мотивация, всеки би повярвал почти на всичко. Тъй като хората са глупави, те биха повярвали на една лъжа, защото искат да повярват в истинността й или защото се страхуват, че може да е истина. Главите на хората са пълни със знания, с факти, с вяра, повечето от които лъжливи, макар те да си мислят, че всички са истински. Хората са глупави; те рядко различават лъжата от истината и въпреки това са уверени, че го правят, така че става още по-лесно да ги излъжеш.»

прав или изправян