Самото достигане на тази възраст си е успех.
От там натък , какво... За себе си съм забелязъл , че с времето все по-малко неща са ми интересни, все повече нищо не ми се прави. Толкова хобита, толкова интереси....отпадат, отпадат, отпадат...... Като че ли, заедно с втвърдяването на артериите се втвърдява и интереса към околния свят. Навъте , навътре навътре в себе си... А там няма нищо.
Ще стоя на терасата, ще гледам тъпо, ще крия под масата разтресените от паркинсона ръце и ще се вслушвам в себе си - пикае ли ми се или не. Мерки трябва да се вземат навреме. Щото , докато си довлача скования от инсулт крак до кенефа и белята станала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите