Привечер. Рояк щурци, светулки.
И на пейка в парка - дедо Спас.
Стар ерген. Заглежда чужди булки.
Още с жар, макар и беловлас.

Стъпки. По алеята безлюдна.
Се задава хубавото Миме.
Фръцкаща се в стил: "Нима съм трудна?".
Облекло ала: "Ей на, гази ме!".

С рокля дето всичко си показва.
Даже там де вечен мрак царува.
Седем бала буря в крехка пазва.
Дедо Спас помисли че сънува.

И да провери - отзад я щипна.
- Ух, мискин! - тя рече и посегна
да го плесне, той назад подрипна.
Тя залитна. И му в скута седна.

После що се случи ... не, не, не.
Ще показвам само насаме.
Но помнете булки, лели, стринки.
Прашките не пазят от ... настинки.

Поука:
Щом юнак подгони шейсеттака.
И на свещ, вместо на ръст порастне.
Бягайте, моми. Гори мерака.
Че не се гаси туй ще не гасне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от orphey-69390 на 04.05.16 17:50.