Ееее, чак сега си видях поздрава, благодаря ти от сърце!
В Карлово не бях ходила до момента, когато дъщеря ми се омъжи. Много красиво място, а хората са някак достолепни, красиви, абе истински българи някак. И семейството са добри хора, свестни. Щом дъщеря ми толкова много иска все да ходят в Карлово, значи там много й харесва. Имат си даже приятели там - пак такива млади семейства с малки деса, ходят на кефенце заедно, разменят си детски дрешки, играчки.
На мен ми е мило като видя хубави семейства, хубави фамилии. Аз нямах хубаво семейство и може би затова. Не им завиждамч че са задружни, весели и общуват с много хора, радвам им се. За съжаление не мога да съм част от техния живот.
Всичко ми харесва в Карлово - и планината, и прозрачният въздух, и водопада, и парка, който води към него. Хората ми харесват - струва ми се, че всеки е готов да ти услужи и никой няма за цел да те прецака (в София повечето са така за съжаление). Много ми се иска да доживея до пенсия и още същия ден да си отида в родното ми градче на юг от София, в бащината ми къща, при брат ми и при хората, които познавам от детинство.

А на теб, Клер, пожелавам много да пътуваш по света, много да разказваш и показваш и да си добра. Малко са хората, които просто си имат добро и безхитростно сърце. А ти си такава, сигурна съм, без да те познавам.

Още веднъж ти благодаря за разходката, която ми подари, жива и здрава бъди!