Сама си пиша всички понеделници.
И, знаеш ли, живота не деля
на празници с очакване за делници,
които да забравям, щом заспя...
Сама си пиша дните със мастило,
което е с цвета на светлина.
До края на света със всички сили,
ще тичам след една добра мечта,
ще плача, ще се смея, ще прегръщам,
ще уча, ще ме има, ще летя,
далеч ще тръгвам, и ще се завръщам,
ще бъда песен. После ще мълча...
Сама се пиша. Ти да ме четеш.
От всеки понеделник – до забрава.
Сърцето си със обич щом дадеш,
следата към душата ти остава...
И всеки ден – написан в светлина,
превръща се завинаги във празник.
Остава и една добра мечта.
И нищо никога не е напразно.

автор Мира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите