Семейни истории: Монолог на една съпруга

Авт. – Николай
МОНОЛОГ НА ЕДНА СЪПРУГА
хумористично

"Боже, какви бяха тия късметлии жени,
дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет
години вече от една рошава маймуна не мога
да се отърва?..."
Чудомир - "И я че изокам некой ден"

-----

Завиждам им - направо да ви кажа -
със Господ на трапеза са били!
А аз не мога да сънувам даже
такава радост да ме сполети.

То толкоз време водим се в живота,
изкарах вече N-тия мандат
и тътря се към своята Голгота,
побутвана от моя див примат.

Не бяха сватби и не беше чудо -
море от алкохол у нас се ля.
Аз булка легнах, баба се събудих,
в годините животът все ме мля...

Гърбината ми яка много помни,
с очите от тогаз не съм наред.
В главата ми се пръсна празна стомна,
в ушите още дрънка ми дайре.

И днес е крив, но вече е нефелен -
от пиене умът му не държи.
Изтяга се като глухар прострелян,
по цели дни в постелята лежи.

На Коледа съм дала баклавата
на гудето - о, Господи, прости! -
за обед сложила съм на примата,
забърканите трици - гледай ти!...

Но вместо качамак ги хапна моя
и втори път поиска си дори!...
Та оттогаз по три пъти се моля:
"О, Господи, акъла ни върни!..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите