Сърбите зазидаха килията на Паисий Българската общественост, обхваната от грижите, породени от жестоката икономическа криза, пропусна да забележи и да реагира подобаващо на едно нечувано сръбско кощунство с българската история.

В Хилендарския манастир е зазидана килията на факлоносеца на българското Възраждане Паисий Хилендарски.

И за кой ли пореден път това кощунство е направено от представители на сръбската държава, която е известна с това, че е потопила Македония в потоци от българска кръв и български сълзи, разрушила е хиляди български гробища, изгорила е милиони български книги и даже и днес продължава най-безцеремонно да упражнява най-жесток геноцид над българите в Сърбия и БЮР Македония.

С цел да събудим българското обществено мнение в нашия сайт поместваме статията на Румен Жерев от вестник „Стандарт” от 13.12.2009 г., която съобщава за това злодеяние и нечувано оскърбление към целия български народ, на което никой не реагира – нито официалната държавна власт, нито тези, които реват , че са патриоти, нито една партия, нито една претендираща за патриотична организация, нито едно висше учебно заведение, в т.ч. и ПУ „Паисий Хилендарски”.

Очакваме мнението на всеки, който се счита наследник на Паисий Хилендарски и го боли за поругаването на неговата памет.

Никола Григоров

Зазидаха килията на отец Паисий Зарадвани от поканата на монасите да ни разходят до Хилендар, се накачихме като гроздове на две японски джипки.

Потеглихме на североизток - 18 километра или половин час по живописен, широк и наскоро подравнен черен път. Покрай нас се извисяваха стройни, островърхи тъмнозелени кипариси.

Разминахме се с обширни маслинови и кестенови гори, лаврови дървета и миртови храсти.

Морето под нас се скриваше и появяваше, от далечината връх Атон ни гледаше горделиво с огърлица от облаци.

Тогава като птици се появихме над манастира.

- Брача, руси? - посрещнаха ни с въпрос неколцина души в работни дрехи и инструменти в ръце.

Разтегнали широки усмивки, те бяха насядали пред главната източна порта.

- Не, българи сме - зацъкахме изненадани ние.

Сърби да ни се зарадват така?

В отговор мъжете вирнаха вкупом палци нагоре, двама от тях скочиха на крака и ни станаха гидове.

Оказаха се черногорци.

Майстори строители и реставратори.

Месеци наред вече възстановяват изгорялото северно крило на манастира. Една мартенска нощ на 2004 г. от печка тръгва голям пожар.

Изпепелява четириетажното северно крило на манастира. В пепел се превръщат уникални икони и стенописи. Библиотеката, слава Богу, е спасена.

Сръбската държава веднага заделя средства. Започват строителството на крилото от основи. Но скоро показват стария си балкански нрав.

КЕДАК е институцияята, която стопира ремонта. Това е нещо като нашия институт за паметниците на културата. С тази разлика, че в Света гора не можеш да преместиш и камъче без съгласието им.

Затова сега сърбите коригират проекти и чертежи и чакат одобрение от КЕДАК. Монасите, които срещнахме в манастирския двор, вдигаха безпомощно рамене на въпроса ни къде са килията и параклисът на отец Паисий.

Само един се извърна в движение и троснато вдигна ръка към югоизточния ъгъл на манастира. Черногорските ни гидове окончателно ни отказаха от последващи опити да търсим път към това свято българско място.

Отдавна са били зазидани всички врати в близост до някогашното жилище на Паисий. А то и съседните килии отдавна са превърнати в склад за инструменти.

Манастирът е сръбски, но през XVII век по икономически причини сърбите го изоставят. Спасяват го братята им монаси българи от Зограф.

Не само спасяват и обитават, но след един от поредните големи пожари в средата на XVIII век хаджи Вълчо, един от братята на отец Паисий, построява от основи триетажното източно крило с камбанария и часовник. Тук започва да се пише библията за всеки българин - "История славянобългарска".

В края на XIX век манастирът е предаден отново на сърбите в изряден вид. В знак на благодарност килията и параклисът на отец Паисий сега са зазидани. Не е късно тази грешка да се коригира със съвместните усилия на духовници, историци и държавници.

Сърбия вече прави своя избор към Европа. Там, където сме ние. Затова вратите към общата ни история трябва да се отварят, а не да се зазиждат.

Защото Паисий обикаля още!

РУМЕН ЖЕРЕВ вестник "Стандарт" 13.12.2009 Манастирът съществува от хиляда години Стари сведения споменават за Хилендарския манастир още през X в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор.

Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава

. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на византийския император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир Хилендар сръбска обител под същото име.

Наред със Зографския манастир Хилендар е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство през XIV и XV век, притокът на сръбски монаси намалява за сметка на българските, най-вече от Македония.

От XVII до ХІХв. манастирът е бил изцяло български. Затова свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи.

Архивите на светата обител пазят множество свидетелства за пребиваването на бележити личности от нашата история там – Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, канонизиран през 1964 г., Матей Миткалото и др.

В Хилендар е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" св. Паисий Хилендарски. По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други.

Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 г. Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания, посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 г., неговият български период беше определено подценяван или премълчаван.

вестник "Стандарт" 13.12.2009 Copyright © 2010 "Сите българи заедно" Всички права запазени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите