|
|
| Тема |
 Отварям си пощата |
|
| Автор |
farmer (същия:)) |
|
| Публикувано | 05.04.12 22:46 |
|
|
|
и ме праща във Феисбука..изненада съученик от основното,в Испания..става ми едно такова хубаво/ намерил ме...гъдел на самочувствието../
и се разхождам в страницата /да го опозная/... намирам Това>
"Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие.... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я ...зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила :
- Когато ви домъчнее мноог за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече.Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че аз ще съм там - рекла Любовта и тръгнала.
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължение - казало след малко Приятелството на Доверието. - Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плач, и в смях са заедно, знай, че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...Приятелството вече било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече..
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите"
та мисълта ми е :какво най ценно сте губили- е който не иска , стрийптиза не е задължителен
Доматите не се ядат с коловете,на тиквите не се ядат листата-личен опит
| |
| |
| 
|
|
