Тиа, не знам дали си запозната с тази част от историята ми, но най-същественото емоционално преживяване ми беше едно непредвидено пътешествие.
Като се залюбихме с Пламката, го поканиха на пленер на едно страхотно място и с изключителна мисия - Преспа. Това е негласно изключително българско място, а на граница Гърция, Македония и Албания. Бяхме на островът, на който се намира гробницата и църквата на цар Самуил.Тук той, според легендата, научава за ослепената си войска и умира.
Островът е невероятно красив и природен резерват на пеликани и корморани.Къщите са по-малко от църквите, а най-страхотната е тая на цар Самуил. Запазени са троновете и са надписани по български епархии.
На това спорно и конфликтно място всяка година по същото време се появяват 10 български художници и оставят след двуседмичен престой по едно свое творение.
Пламката ме заведе, за да ме нарисува и така останах там всякак - и с образ и с дух.
Та, тогава именно ходихме по събори в албанско, македонско и гръцко село.Един и същи китаец разнася франтифлюшките от едно място на друго.Един и същи е танцовия ансамбъл, който им играе на една и съща музика, познайте каква!?Единствено стъпките са различни и агнешкото в албанското село.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите