|
никога не съм им обръщал внимание -
така си растяха - и на село, и на вилата - невзрачни, отрупваха се с плод през лятото - ситни ябълчици, в ранната есен изпопадваха, давахме ги на прасето, понякога или ний, или комшиите ги събираха и нарязваха за ракия... понякога отхапвах някоя - ситна, па и киселее - па хвърлях остатъка... нито сме ги копали, нито сме ги пръскали, увисналите им клони понякога ми бъркаха в очите или ме одираха по врата или главата - та им режех увисналите клони, а па веднъж бях много ядосан на един клон, та го омлатих, откърших с мотиката... както каза комшията - "нека я боли, дето те е одрала"...
ябълки?
ами купувах си редовно от тия, едрите, сочните, па гледах да са все по-големи, като юмрук или два юмрука - знаех, че са помпани с торове и пръскани - ама пусто - убави на вид бяха... едри, чисти... вносни...
добре, ама сега -
точно сега - насред зима - вечер виждам на масата, в чиния между другите плодове, които така си седят - виждам по две-три ситни ябълчици - ситни, ситни, кривички, невзрачни - точно от тези, па и с някое тъмно петънце по тях...
па ги вземам, сядам на диваня, пускам талавизора да видя кво става по света - па си отхапвам от тях... чудни на аромат, ама аромат, па и на вкус - ама вкус!
па се сещам, че тая есен някой ми тикна в ръцете две-три торби да натоваря в колата - и ази, промърморвайки - кво ще се занимавам с тях - ги турих все пак в колата, щото нямаше къде другаде да ги оставя...
добреее, ама сега -
като се прибирам в къщи - първата ми мисъл е за тия ябълчици и вкуса им...
па се поразчетох из гугъля - и разбрах, че това са типично български сортове, ябълчици, които виреят само тук - и не искат никакви грижи, нито торене, нито пръскане...
само да ги обереш, па да ги туриш някъде на хладно до зимата...
па и баниците, които на времето майка ми правеше - бяха точно с тия ситни ябълчици... ама то тогава на село нямаше вносни ябълки от Гърция и Ааржентина... къде ти...
ситни, грозни, ама с божествен аромат, вкусни и "с дълготраен послевкус", както пишат в рекламите за кафето...
ситни бе, невзрачни, грозни направо...
ЕВРОПРОСТАК
|
ябълчици
