|
|
| Тема |
 черен кон |
|
| Автор |
ceлянинъt (европростак) |
|
| Публикувано | 26.11.11 17:47 |
|
|
|
та -
излизам от селото и вървя по равното поле... с мен върви и черен кон.
някой ми го е дал, за да стигна с него до някъде - много надалеч... трябва да стигна до тая цел - жизненоважно ми е...
вървя из почти пустинното поле, до мен върви черния кон - спокоен, но голям, висок, "чистокръвен арабски жребец", както съм чел по книгите...
мисля как да го яхна - и виждам, че коня няма нито седло, нито юзди, нито стремена... полето е равно, конят е висок - и няма как да го яхна... няма да мога, хич няма да мога, па и не съм на ти с конете... па и да го яхна - как ще го управлявам, за ушите ли ще го държа?
ами туй ми е късметя, казвам си, па продължавам пеша до коня, вървим равномерно... имам си кон за шестица, ама няма как да препусна с него, хич няма как...
и на събуждане
се сетих, че малката ми дъщеря, тихата и кротката, но упоритата - имА мерака да ходи и да се учи да язди - и сега го може великолепно туй - язденето на кон...
па си казах -
няма лошо, не аз, не аз, но тя със сигурност ще стигне до там, до туй някъде...
със сигурност ще стигне!
ЕВРОПРОСТАК
| |
| |
| 
|
|
