Самота!
Той се прибра уморен от работа и се изтегна на дивана в кухнята, адски беше уморен, беше мръсен, миришеше на пот, а и го мъчеше глад...
Полегна само за малко, само за миг... Изведнъж на вратата се почука, скочи и за миг се замисли, нима звънеца не работеше? Тръсна глава и отиде да отвори, остана изумен когато видя Нея, млада, красива и жизнена... Веднага му се прииска да я целуне или да я покани на среща, но вместо това попита:
- Да, кого търсите?
- Теб - каза тя със звънчев и мек глас - теб търся, мили...
Той остана изумен...
- Но коя сте вие?
Тя просто влезе, не каза и дума повече. Той я попита дали иска с нещо да я почерпи, отговор не последва...
Настана тягостно мълчание... Тъкмо реши да я попита за почерпка, когато тя стана и камбанките забиха пак:
- Трябва да вървя, но утре пак ще дойда...
- Но коя си ти???
- Не ме ли познаваш?
Тя тръгна без да каже нищо повече, но той извика след нея и гласа му отекна в целия вход:
- Коя си ти???
Тя се спря, обърна се и се усмихна, после попита със камбанките си:
- Не ме ли позна? Аз съм твоята съпруга, аз съм твоята любима...
- Но... той беше объркан, гласът му секна, но успя да попита:
- Как е твоето име?
Тя тихо се засмя, смехът й беше по-нежен от гласа й... и каза:
- Моето име е Самота...
...Той се събуди, пак беше сам и само на възглавницата се виждаше мокро петно, там където бяха капали сълзите...
|