Понякога откривам те във цвете

под мъничката капчица роса.

Там скрита си и чакаш ветровете

да махнат твоя плащ от самота.



Ти можеш да ухаеш като лято

или пък като есен да валиш.

Мечтите ми край теб са цяло ято,

когато дишам... нежно ме болиш.



Понякога си радост споделена.

Друг път - изпусната сълза.

Пленяваш с дъх душата наранена

и леко я отнасяш във света...



... отнасяш я в света на красотата,

на миговете тайнствени... добри.

Там тихо ромоли край теб реката

от нежни чувства и щастливи дни.



Ти летен цвят си... и самотна есен,

и топъл дъжд си... и полярен студ,

вълшебен стих от непозната песен,

умора бяла... в неуморен труд...

Чавдар Василев