Самотата е болка, тишина, чувство, че нищо не си струва, няма смисъл… Кога разбираме, че сме самотни? – когато просто няма никой, който да ни каже, че не сме такива. Обикновено човек изпитва най-страшна самота, когато няма своя половинка до себе си. Няма нищо по-страшно от това да искаш да обичаш някого, а да не можеш. Самотата е гмуркане дълбоко в себе си , в най- сакралните кътчета на душата. Самотата е болка сладка и горчива . Самотата е лична територия, скрита от всички. Много интимна и необяснима.
Самота
Тя беше толкова красива —
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички споделяха проблемите си с нея.
Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.
Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.
п.п. Днес не съм тъжна, а и неискам да бъда, но то ми идва отвътре.
|