Re: споделено и от мен / Контакти / Поколения / 50-60

Отдавна не бях навестявала кубчето и бях приятно изненадана от това което намерих сега.
Без да давам съвети искам да ви споделя моите занимания които ме правят щастлива на "дърти години"
Аз също съм градско чедо. Освен това и родителите ми са родени в София. Никога не съм имала роднини в провинцията , камо ли пък на село. От дете страдах , че си нямаме село. Завиждах на децата дето цяло лято си бяха на село. Ние, гражданите имахме вила на Горна баня. То обаче не си е село.
Със семейството ми живеехме в много малко жилище и това може би подсили нуждата от простор. Дъщерите ми също искаха село. Голямо влияние ми оказаха всички разказчета на Селянинъ. Той пише с голяма любов за селото си.
Най-силно ми повлия един негов разказ "Яйца с лук" Това разказче преля чашата с търпението и реших, че няма да отлагам повече. Освен това ми се здравето ми ме понапусна малко. Сърчицето прирева, че така не му харесва и аз взех съдбовното решение. Купихме си село:). Половин година обикаляхме западна България за да си намерим нещо. Накрая си го намерихме. За мен то се превърна в рай. Аз съм изключително социален човек. Никога не съм обичала самотата, не само , че не съм я обичала , а съм я ненавиждала. Със започването на кризата останах без работа (за първи път в живота ми) и вече две лета съм си на селската вила от април до октомври включително. Не предполагах, че ще мога да живея сама , да спя сама там. Изненадващо за мен се чувствам прекрасно. Запалих се по цветарство и градинарство. Децата и мъжа ми идват в петък , вършат хамалската работа и в понеделник рано си отиват на работа в София. За мен остава финната работа, уча се на цветарство и градинарство без да гоня резултати, само така за удоволствие.
Сутрин като се събуждам от пеещите птички сядам на терасата да си пия кафето и си мисля колко съм щастлива , че мога да се радвам на всичко това. И си мисля колко съм пропуснала през целия си живот в работа, бързане, вечно тичане по задачи. Единствените почивки са ни били по две седмици на море. Това е. В останалото време плътно в София. Няма събота, няма неделя....все едно и също.
Колкото до работата на село...то си е до човека. У нас се работи колкото и когато на човек му е кеф. Къщата я купихме на груб строеж, все още не сме я довършили. Това обаче не ми помрачава щастието. Още преди да изповядаме сделката децата ми подариха люлка. Малко като циганите - къщата на тухла ама люлката е на терасата. Стърчащите от всякъде железа въобще не ги забелязвам.
Правя каквото си искам , когато си искам, колкото си искам. Това никога не е било.
Сега в София си правя "ланшафтен" проект за подреждане на градинката за другата година. Попаднах и на едно хубаво място с прекрасни хора: FlowersNet.info хубав сайт със страхотни хора във форума. Въобще това мое ново хоби ме направи щастлива. Малко досаждам на околните защото съм ненаситна и все ги вкарвам в разходи за цветя, семена, разсади и всякакви други необходимости , но те са доволни , че съм жива истински щастлива.

Това е моят селски рай.