|
Тема |
Re: споделено [re: nepopravima] |
|
Автор |
lumixx (Любознателна ) |
|
Публикувано | 23.10.10 08:21 |
|
|
И аз да споделя лични наблюдения. Знаеш, че съм от Северна България - едно село до Бяла Слатина. За съжаление всичките ми роднини там починаха - баби, дядовци, вуйчо ми. Остана само вуйна ми, която е на 64 години в момента. Грабна я самотата ужасно, а и самотния живот в такива села вече / и сама го каза/ е много опасен. Тя има две деца - едното е в Америка от години, а другото е в София. Много настойчиво и двете я канеха да живее с тях и тя реши да опита. В Америка едвам успя да изкара и 6 месеца. Американската самота за малко не я уби. И дъщеря й и зет й работеха на две места и то на смени. При все, че живееше с тях, на практика пак беше ужасно самотна.
В София изкара дори по-малко - само три месеца. И там децата й си имаха свой ритъм на живот и то много натоварен.
Прибра се на село и реши да се "вземе в ръце". Излезе от усамотението си, възстанови стари приятелства, създаде нови....
Сега е добре. Има свой ритъм на живот. Реални приятелства, които запълват времето й. Нови ангажименти. Грижи се активно за къщата и двора...
Съвет не мога да ти дам, но от сърце ти желая да вземеш най-правилното за теб решение.
|
| |
|
|
|