да ти разкажа една приказка!

Някога, преди много много години, някъде далече в едно друго измерение, живеел Великият Творец. В това измерение нямало глад и болести, войни и нещастия. Всъщност не можело и да има, защото то не било материално. Навсякъде се носели само чисти и светли души. Те излъчвали едно прекрасно сияние, което се сливало с хилядите цветове на измерението. Сякаш невидим художник бил пръснал боите си. А художникът бил Великият Творец.

Той всеки ден изваждал един списък, поглеждал в него, почесвал се важно и обявявал пред всички:
- Днес ще изпратим на Земята душите под номера ...

После изваждал едно ключе и се спускал в тъмната дупка на своето измерение. Там царял непрогледен мрак. Но се чувало пърхането на другите души, сивите. Те не били лоши, просто не виждали цветовете и красотата. Случвало се понякога някоя сива душа да се оцвети, но това ставало изключително рядко. И тук ритуалът със списъка се повтарял.
После Великият Творец излизал, врътвал ключа на тъмната дупка и се връщал в своите светли покои. На сутринта ставал, взимал вълшебната си пръчка и изпращал душите на Земята. Светлите и сивите. Всяка със своята мисия. И за да има равновесие на Земята. А когато изпълнели своята мисия, той си ги прибирал обратно до следващото им пътуване. Това се повтаряло безкрайно, защото всъщност душите били безсмъртни.

В един прекрасен ден Великият Творец се събудил със странно усещане в съзнанието. Не го бил изпитвал преди. Може би било знак, че трябва да промени нещо... Замислил се, почесал се по ореола около главата и извадил списъка. Там видял нещо необичайно. Една душа много често отивала на Земята и се връщала обратно. Защо ли се получавало така? Дали пък нейната мисия не била прекалено сложна? Защо ли?! Дали пък...

Много въпроси, но без отговор за момента. Тогава си спомнил за странното усещане. Това бил отговорът! Време било да предложи нещо ново на хората. Да тръгнат по нов път на своето развитие...

Великият Творец взел своята вълшебна пръчка, замахнал я и разделил душата на две равни части. После без да гледа списъка, ги пратил на Земята извън него. И за да е пълен експеримента, изпратил и две души от сивите. Не бил предвидил само едно. Че, разделяйки светлата душа, не е изключил функцията за разделянето на другите. И вместо две, на земята отишли четири сиви души.

Така в различни краища на един град се родили шест бебета. Пораснали съвсем еднакви. Но както често се случва в земния живот, всеки един от тези човеци тръгнал по своя път. Да изпълни своята мисия. Двете светли души в началото били обсебени от сивите души, но започнали неусетно своето привличане. В началото повече със сивотата си, защото сивото се било настанило до тях и изпъквало малко повече от другите цветове.

Отминала пролетта, лятото било към края си. Слънцето припичало силно и дарявало всички с топлината и светлината си. В едната душа сивото постепенно избледнявало, докато накрая се превърнало в чисто бяло, свежо и невинно. Така започнала мисията на едната половинка.
Другата половинка в същото време се сивеела сред другите сиви души. От време на време в нея се проявявали и другите цветове, но били много редки тези моменти.

И ето, че настъпил мигът на срещата! Сивоцветната душа, обкръжена от своите сиви приятели извън баланса на душите, раздавала от своята сивота. Не се съобразявала със сълзите и мъката на другите цветни и сиви души. Минавали дните. Великият творец, наблюдавайки експеримента си, внезапно кихнал. Чула кихането сивоцветната душа и погледнала нагоре към своето измерение с очакване да се върне. Но Великият творец не я прибрал. Закрил се със слънцето. А то взело, че засветило още по-силно. Нали излъчвало своята и на Великия Творец светлина...

Сивоцветната душа се замислила. Мислила и гледала слънцето. Сивото в нея започнало да избледнява. И тогава тя най-после видяла колко красота има на Земята. Започнала да търси нови души за приятели. Докато един ден... Усетила, че изпитва някакво странно привличане към друга цветна душа. Гледайки я през своите очи, тя виждала различна обвивка, но еднаква цветност. Какво ли означавало това? Великият творец не им казвал за какво отиват на Земята. Сами трябвало да откриват своите мисии...

Внезапно душата чула непознати звуци от някаква кутия. Хората ги наричали песни и радио. И често използвали някаква непонятна дума – "Любов"... Какво е това?

И душата все по-често се заслушвала в звуците от кутията и в думите на другата душа. И не след дълго започнала да разбира всичко. Настъпила нощ. И тогава другата душа я попитала:
- Защо ме гледаш все така?
- Защото те обичам! – отвърнала и разбрала своята мисия. Това било. Да се изчисти от сивотата и да намери своята половинка.

От горе ги гледал Великият Творец и се усмихвал. Експериментът се оказал успешен. Двете части на едната душа успели да се справят със задачата и се намерили. Наградата, която им изпратил Творецът била вечен живот и щастие...