По улиците тичат спомени.За всичките неща които са се случили.Никога не оставам сама,а винаги е пусто,и самотно в душата ми.
Боже, колко е пуста
подредената, чиста къщичка.
И стените даже са празни.
Във душите ни - същото.
А животът минава, въздишайки
помежду телевизора и пералнята.
После във нищото скрива се
и оставаме двамата.
Готвим супа от слънчеви спомени
и сълзите на ежедневието.
Пак вечеряме, без да говорим.
Аз и ти и в средата детето.
Пак сме трима, а въздухът няма го.
И сълзите отдавна ги няма.
Пак мълчим в тишината безшумна.
Пак сме трима, а вече ни няма.
Тихо е.
Някой изял е шума.
В пустите улици
смешно танцуват листата.
Празен и скучен
притихва града.
Град на пустота и самота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите