Днес ми се наложи да почакам в поликлиниката. Все още съм под впечатлението на това, което видях...и чух, мисля си дали наистина сме толкова способен народ, колкото ми се иска да бъдем.
Седя си пред един кабинет с твърдото намерение да дочакам доктора, който кой знае защо закъсняваше, трафика е навсякъде, де.
От съседния кабинет уши-нос-гърло изведнъж се раздвижиха, разтичаха се насам натам, едната от сестрите извика за помощ един от пациентите отвън ''да дойде някой да помогне да го свалим тоз на земята, че ще пукяса'', тревога.Оказа се, че на младо момче му правят пункция на ухото, той бил алергичен към някой от медикаментите и му прилошало.За късмет кардиолога вече идваше, бързо реагира с помощта си, после извикаха ''бърза помощ'', за да откарат младежа в болницата.Някакви санитарки веднага докараха носилка, която обаче не знаеха как да сглобят и пригодят за ползване, накрая се успокоиха, че тез от бърза помощ си носят носилки.
Онези...от бърза помощ дойдоха веднага, тичайки по коридора и откараха момчето.
Викам си... абе всички сме едни...добре че тез от бързата са на място.
|