|
|
| Тема |
 НЕДЕЛЯТА на блудния син |
|
| Автор |
ПЪTниk (оня) |
|
| Публикувано | 15.02.09 11:16 |
|
|
|
който забягнал от роднините си, Баща си, пропилял богатсвото и се върнал отново при Баща си..., който като го видял наредил да го посрещнат с почести и богато пиршество. Възмущението на по- стария и праведен син...
По-старият син не се противопоставя на връщането на брат си и няма нищо против покаянието му. Причината, която го вбесява и го кара да се откаже от празнуването, е друга. Онзи, който прахосва парите на баща си е посрещнат с радост и ликуване; другият, който всеки ден “тегли каиша” и върши голяма част от работата в имението, изобщо не е забелязан. Единият получава угоено теле, а за другия няма и заклано козле. Кой е по-ценен – рошавият, мръсен и мързелив бродяга или трудолюбивият, усърден и послушен наследник?
Идва ред на бащата, който трябва да обясни своята “несправедливост”. От една страна той моли по-възрастния син да разбере покаянието на брат си, а от друга му доказва с какво той е благословен много повече от него. Думите “мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери” (ст. 32) мотивират и оправдават ликуването на бащата. Но бащата също осъзнава справедливостта на възражението на по-стария син. Той му отговаря с един израз, който е уникален при характеризиране на отношенията между Бога и човека: “Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое” (ст. 31). Обращението “teknon” (чедо, дете) изразява най-съкровените чувства, които бащата изпитва към сина си. Пребъдването винаги с любящия баща е основание за радост и доволство, които отсъствалият дълго блуден син не познава. Думите “всичко мое е твое” обезсмислят жалбите на по-стария син, на когото принадлежи цялото имущество на бащата. ... Именно благодарение на трагичната постъпка на другия по-старият син осъзнава ползата от своята преданост.
| |
| |
| 
|
|
