Аз не се интересувам от конкретния човек и никъде не съм показала такъв интерес.Виждам ситуация и индивиди в тази ситуация.Зададох въпрос защо не си направил първа крачка като мъж за да изясните недоразумението.Сам казваш, че сега пак е тук.Ти след като си държал на човека ,защо си изчаквал?Разглеждам въпроса пречупен през моята призма.Въпреки че съм жена,аз имам смелостта да изтърпя две минути срам докато си задам въпросите към някого,но да изясня недоразумението.И съм изненадана,че и тук ,хора които би следвало да имат по-голяма смелост, отколкото среща очи в очи,и могат да говорят точно и открито не го правят.Направих една анкета.100 дни поздравявам съвсем внимателно и семпло един мъж и една жена,послучай рожденния им ден.Знаеш ли какво се получи?18% от мъжете и 42% от жените дадоха някакъв знак, че са получили поздрава.Това да ти говори нещо за манталитета, за представите за етика,за културата на нацията ни?Тук нещата се повтарят.Аз открито споделям мнение.Не харесва някому.ОК.Но какво се получава?Някаква фобия за преследване и интриги се оформи.Събра се група,която ми напомня (предварително моля да бъда извинена,но ми е болно когато виждам всичко това ),напомня ми на кучета които се разлаяха след велосипед.Когато са по сами подвиват опашка.Но когато са глутница ,сами си дават кураж.Е нормално ли е това?Болно ми е за хората в тази страна.Беше ми смешно ,сега разбирам, че е трябвало да плача.Слаб народ сме още.И какви са тези глупости и заплахи?Това е нормално поведение за деца на шест.Убедете ме че не съм права.Опитайте се.Но го правете в прав текст ,а не с инфантилни намеци и отношение.Вникнете в това ,коета пиша,не се хващайте за отделни изрази и думи.

нормална съм,ама не ми личи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите