|
Сложна работа е тази ти казвам
Чети мъдрите как разказват че се прави щастие...нима си помисли че аз и ти можем да го дадем на другите... та ние за нас си нямаме още приготвено... другите живеят също като нас, ще си направят, имат хиляди животи пред тях...
Виж какво видях за щастието, как се бърка коктийла, не е както ние с теб си мислим...
Сега изслушай мойта притча
В достъпна форма тя изрича
същественото, а изцяло
не е възможно поначало.
И тъй, захващам както мога.
Душата, туй е част от Бога.
Безсмъртна, чиста по природа.
Блаженство не върху изгода,
а най- възвишено. Но ето,
че примката на битието
я хванали като маймуна.
Върти под примката муцуна,
ала ловците не я свалят.
Така подскача папагалът
под мрежата, за да избяга,
с което само я затяга.
В душата се завързва възел.
Безсмислен е, но го е вързал
със яки пръсти интересът.
Напразно ведите се месят
и сочат пътища, та бърже
да може той да се развърже.
Не се развързва, а се свива
все повече у всяка жива
душа тоз възел от заблуди
И как безпомощни людете
развързали го биха, как,
когато той се губи в мрак
та те не го и виждат даже.
Но ако Господ ни укаже
нататък някаква пътека,
ще просветне пред човека.
Светата вяра- туй е крава.
В сърцата ни тя обитава
по поверение всивишно
на повелителя ни Вишну.
Молитви, бдения – това
за кравата ни е трева.
Излиза кравата на паша
и ето че тревата наша
със мляко бозките налива,
за да накърми тя щастлива
теленцето си – любовта
Сега ще бъде грехота
да спира тая благодат-
въздържанието и е ад,
а към ведрото със надежда
като към райски кът поглежда.
Сърцето нейно е пастирът-
безмълвно с него се разбират.
Съдината със течност блага
на огъня пастира слага,
на огън с пламъци смирени.
Полека млякото се пени.
Безстрастието го сварява.
Блаженството го изстудява
с прохладен вятър. А подкваса
от твърдост, прави го да втаса,
за биене да стане гъсто .
Тогава удрят го чевръсто,
додето най- отгоре бливне
пречисто масло в капки дивни,
блестящо с бисерно- златисти
оттенъци като мънисти.
В огъня на йогата го сипват
Където доизгаря гордостта
И охладено от ума, накрая,
Излиза маслото на мисълта.
Светилникът на знанието с него
догоре пълнят, след което той.
светилника се слага нависоко
на свещника-душевния покой.
От трите състояния човешки:
забрава, бодрост, сън-това са те-
от четвъртото-другарство с Бога-
фитил за тази лампа се плете.
Запалват я и пламъците нейни
изгарят като нощни пеперуди
суетност, себелюбие и гордост
и всички други пърхащи заблуди.
Тъмата бърже се разпада.
Сияе нашата лампада
и ето цялата вселена,
от блясъка и озарена.
разкрива се тогаз пред нас
Съзнанието казва : аз,
да, аз съм всичко туй-всемира
безкраен, който не умира.
Невежеството-мрак дълбок
изчезва ,и се слива с бог
душата на човека. Няма
различия:едно са Брама,
светът и нашите души.
Не може да ги съкруши
ни заблуждение, ни тлен.
Умът ни вече просветлен,
се връща в жилището свое-
в гърдите на човека то е,-
стопява мрака му тогава и
възелът се разкопчава.
Добиеш ли такава сила,
душата ти се е спасила
и необвързана ще може
да се равни с душите божи.
Но всичко туй за да не стане
поставя пречки непрестанни
и най коварни Суетата
да съблазни душата свята
и разума да изкуси
Със дъх лампадата гаси….
….
….
Познанието-туй е сабя
но мъчно мога да я сграбя
и развъртя в десница мъжка,
защото , братко, няма дръжка.
Комуто отдаде се мечът,
не могат да му се изпречат,
ни бог, ни демон-все победи
ще жъне. Но премъдри веди,
а и пурани казват, братко,
доколко туй се случва рядко.
А вярата на всички дава
спасение. Дори тогава,
когато те не са вървели
към него, а към грешни цели,
погледнеш, че ги е спасила,
накрая , тя макар на сила.
Водата без земя не може
ни в езеро да се уталожи
ни да достигне до морето.
Така чрез вярата сърцето
покой намира и опора.
Достъпна е за всички хора,
а знанието-за избрани.
Тъй като всяка твар се храни
и вътре огън преварява
храната, вярата такава
приятна топлина разлива
в душата, за да е щастлива…
Из книга седма /”Последна”/
Редактирано от ПЪTниk на 04.05.08 21:49.
|
Re: На 50... [re: Бeзkoмпpoмиcнa]
