Случайно попаднах на темата. Аз съм вече на 49, през декември ще стана на 50. Страхът от остаряването е като страха от порастването според мен. Тези "уплашените" ми месеци са вече минал период. Има един анекдок за пастор, свещенник и равин спорещи кога започва живота. Според свещенника при раждането, според пастора - при зачеването, а според равина когато ти порастнат децата и ти умре кучето. Е моята дъщеря е на 17, кучето ми почина преди години. Като начало на новия етап в живота уча английски и неочаквано за мен успях да намеря много време за себе си.
Пожелавам хубав ден на всички и красив и щастлив нов етап в живота за юбилярите.
ПП. Моят свекър е на 84 години и все още не слиза от ските.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите