|
Манка, много си ми миличка. Съчувствам ти, защото и аз съм в подобно настроение, нищо, че тук не вали дъжд. Аз си го правя сама...
Ще цитирам нещо от една от книжките, които ми стоят на нощното шкафче, по повод темата ти:
"Ние, човешките същества, сме много чувствителни създания. Ако се съмнявате, погледнете себе си и ще осъзнаете колко е лесно да ви обидят или да ви причинят болка. Когато човек е наранен, той наранява и другите. Открих това, наблюдавайки внимателно самия себе си. Винаги, когато бях жесток или причинявах някому болка, беше, защото аз самият страдах.
Спомнете си това, когато следващият път някой ви причини нещо неприятно. Запитайте се каква болка може да изпитва този човек и се отнесете към него с любов и състрадание. Не е лесно, когато те боли отвътре. Ние не знаем какви страхове, блези, разочарования и трудности носят хората у себе си. Както се казва: "Не съди човека, докато не извървиш една миля в обувките му."
" Всеки носи зрънцето, от което да поникне величие и вие давате шанс на хората, когато видите потенциала им зад недостатъците и проблемите, когато видите душата им, тяхната вътрешна красота и техните таланти."
" Когато вие променяте своите мисли за хората, те също се променят спрямо вас".
А сега да ти кажа, че завиждам за алпинеума и асмата ти. Аз живея на висок етаж дори без балкон, а обожавам природата. Тя е единственото нещо, което ме разтоварва и зарежда. Сестра ми, която живее в малко провинциално градче има алпинеум и миналата година имаше повече от 40 цъфнали еделвайса на него.
Марианка, хайде да си издухаме носовете и да се усмихнаме,а!?
|
Re: остани си винаги хвърчаща [re: _mariana]
