Аз лично се опитвам да виждам и подчертавам само и единствено достойнствата на хората, а не недостатъците им. Ясно е, че идеални хора няма. В последната година и половина от живота ми горното изречение стана не само мое верую, но и поведение. От тогава аз неизменно се чувствам щастлива с това, което имам, защото се научих да го ценя. Единственото послание, което се опитвам да изпратя на другите хора е не да ги възпитавам, а да знаят, че в това е истинсткото щастие. И да разберат, че е преходно.
Аз властната, категоричната, имаща винаги свое виждане и мнение, с което всеки бе длъжен да се съобразява сега апелирам, чрез личното си поведение - хора не се карайте, обичайте се. Живота е кратък. Свършва внезапно и дори не можем понякога да разберем колко много обич и веселие сме пропуснали в кавги и дребнави омрази, зависти и неудовлетворения.
И Манка - не си струва след като си направила всичко по силите си - добронамерено, чистосърдечно и откровенно да те разберат и не са успели, да се тормозиш повече. "Повредата не е в твоя телевизор!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите