|
Тема |
Re: защо сме самотни [re: нeпoзнaтa] |
|
Автор |
jiveesht ((индивид)) |
|
Публикувано | 18.03.08 17:44 |
|
|
Мила, непозната, повярвай ми добре те разбирам! Не зная дали ще ме разбереш, но аз предпочитам истината сега и веднага, колкото и да е жестока, пред както казваш ти 'мъчителната неизвестност'.
И освен това СЪМ в такава ситуация попадал. Помогна ми знаеш ли какво? Представих си се в положението на другата страна - влюбен до уши в друг/а. Ще ли останем при сегашния от чувство за благодарност, страх да не причиним болка и т.н. и т.н., когато всичко в нас се вълнува, зове ни към новата любов...
А пък аз искам ли да се грея на изстинал огън, да посрещам всеки ден със съмнението, че е заради мен от чувство за вина, от благодарност... Не, не съм завършен мазохист... Боли ме дори сега, като го пиша, но от другото се страхувам повече... И не спирам да се надявам, че и за мен може да има...
Прости ми, моля те за думите, не търся евтини ефекти...повярвай ми...
|
| |
|
|
|