"настроението"=духовният комфорт за доверието към "приятелят" предател.
правилно е отбелязал някой тук по-горе, че
предателството =убийство, дори по-лошо.
когато буквално приятеля убие доверилия му се е истински приятел, комуто доверяваш физическата си смърт=достоен човек-приятел.
Не случайно още от древен Рим обреченият доверява честа за да сложи меча-кинцал в ръцете на най-достойният и верен приятел.
докато предателя -приятел губи и загубва завинаги такова на подведеният доверил се нему уж приятел.и така предателят-приятел за губва доверието и от двете страни, от едната -предателската винаги ще знаят, че е предателствувал и може да предаде и тази страна /субект-обект/ при определени обстоятелсва.а, другата предадената дори да "прости"-това го прави само от куртоазия /може да приеме извинението на предатела привидно и с усмивка/ но никога вече няма да се довери на приятеля-предател, убиец на доверието на "приятеля си" и убиец на собствената си чест и достойнство като "приятел".
остава утайката от помията на предателството на "приятеля" и дори Бог не ще помгне за възстановяването на предаденото доверие, разбира се зависи от морала на предателя-заблуждавайки гузната си съвест с извинението той мисли, че заблуждава четящите или потърпевшия в случая предател.но тук извинявайки се за предателсвото, извършителя предател постъпва пак не достойно, не споменава кой/какво е предал , защо го е направил и анонимно се извинява на анонимен /дори не е използвувал ника си/ което показва и говори на потърпевшият , че на предателя-приятел независимо от причините за предателството Той е страхлив предател и си остава такъв.