Таа...в оная година /забравих вече коя беше/, след като ме блъсна ревматизъм и ми надупчиха д-то с пеницилин тук, получих заслужена лятна почивка и ...хайде на село.Една баба ми каза за Рупите, че водата там била лековита - затова в следобедните часове натоварвах колата с баби и дечурлига и ходехме на.../не мога да напиша думата гиол - няма ер малък/ А там народ, коли, хората спяха в тях или разпъваха палатки, не знам къде удовлетворяваха естествените си нужди...заради последната останала им надежда - баба Ванга.А тя - съвсем обикновена женица, дребна и възпълничка, облечена като всички други баби в тоя край.Седеше на пейката пред скромна къщица, заобиколена от 7-8 жени и мъже.Винаги.Не съм я виждала сама и още тогава ми стана жал за нея,че не може да изживее спокойно старините си, за да бъде съпричастна с чуждото страдание.Сега съжалявам, че не отидох нито веднъж да й целуна ръка поне, но се успокоявам сама -всичко, когато е прекалено много тежи, даже почитта и хвалебствията.
И на мен ми се струва, че в тая, Кожух планина има нещо...може би цялата околност с тия сивосини зъбери, не знам, не мога да го определя точно...но винаги оставам някак прехласната, разбирам колко е необятен всемира и колко сме мънички, прашинки, но с голямо значение....
Ей го,пак се отплеснах, арее..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите