|
|
| Тема |
 за Новаков |
|
| Автор |
мими (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 19.01.06 13:35 |
|
|
|
Бях снежна топка. В твоята ръка. Усещах как топлината ти се разлива в
мен. И се топях. Бавно и с финес капките се процеждаха между пръстите
ти. За миг бях щастлива. Оглеждах се в очите ти – пълни с любов.
Запечатвах я в себе си и тя се превръщаше в дъга. Веднъж ти бях обещала,
че дъгата винаги ще е в мен. Че винаги ще я помня. И пазех това
обещание. Отново се огледах – почти бях изчезнала... всъщност - не.
Просто бях изтекла от ръката ти, но бях тук. Друга форма, друг звук, но
тук! С теб!
Една сълза се отрони от очите ти. Откраднах я и я скрих в себе си. Тя
щеше да бъде с мен. Не беше за мен, но ти не разбра, че съм я взела.
Сълзата беше спомен.
Исках да ти вярвам. А не можех. Чувах думите , но те минаваха покрай мен
като лек повей и не спираха. Тези думи бяха чужди. Не ги усещах. Не
можех да им вярвам. А толкова исках... Пожелах си да ме излъжеш, но ти
не успя.
Сега съм вода. С първия слънчев лъч ще отлетя при звездите. Там, където
винаги съм искала да бъда. При своята мечта и при дъгата. И някой ден ще
се завърна при теб.
Като топъл дъжд. Ще ме усетиш в очите си, по кожата си. Ще ме усети
сърцето ти.
И, може би, тогава ще разбереш. И ще ме приемеш.
......
не е от мен ,но силно ме впечатли .дай мнение..
| |
| |
| 
|
|
