В нета мога да бъда каквато не съм
или каквато съм всъщност.
На мен ми харесва виртуалният сън.
Там разкривам своята същност.
В нета лесно се раждат приятелства
и пак така лесно умират, нали?
Там също има фалш и предателства.
И съвсем реално боли.
Често казват – това било само чат,
но аз знам, че отсреща има човек.
Той живее някъде в реалния свят,
На моята планета и в моя век.
И двамата с него търсим тук нещо,
което не сме преживели.
И започва поредица виртуални срещи
и виртуални раздели.
Знам, че всичко ще свърши един ден.
Аз не искам чувства горещи.
Искам да се усмихне, щом си спомни за мен
и стих да напише за нашата среща.