|
Будапеща
Off-line
Съпоставянето между Нас и Тях започва с тяхното (унгарското) желание да живеят като хора, а не като говеда, у нас - сигурно сте забелязали - да се живее като говедо е нещо съвсем нормално
В деня, когато Ирак предложи на Сърбия с общи усилия да бъде създаден идеологически и вероятно биологичен Патриотичен Съюз Срещу Фашистка Америка, аз се намирах в Будапеща - в съседната и традиционно неприятелска за нас Унгария, по адрес на която едно време, преди Нашата, Милошевичевата Ера, злобно си правехме майтап с вицове за някаква си “руска провинция, изоставена дори от самия Бог”. Да, но междувременно на нас “ни се случи” Вождът, а пък на унгарците “им се случи” Западът! В центъра на Будапеща - ментално изгубен в световния мегаполис - пълен с цивилизовани хора, чисти сгради, улици без разните му там будки, куфарни търговци и картонени кутии, един град, където всичко функционира съвършено - от метрото до шестте платна за движение по мостовете, макар и не морално супериорни, но за сметка на това величествени, на мен ми се случи да разбера, че Онова, нашето (дори не държава, ами някакво понятие от среден род, патологично затънтено място на Земята - Сърбия), безвъзвратно е пропаднало и че ние воистина сме абсолютно последната дупка в картата на планетата, най-лошите от всички, съвсем заслужено презряни и отхвърлени от Света, който върви по своя будапещки път.
Успоредно с течението на изкривената ми мисъл, картините от Будапеща, където очевидно Новият Световен Ред е намерил своя твърда опорна точка, ме връщаха към Онова - към държавата, чиято столица прилича на село с милион обитатели, чийто примитивизъм, омраза, депресия, страх от униформираната Социалистическа партия или родолюбието към Президента превърнаха в невероятна картина, пред която днешна Будапеща оправдано може да бъде приета като футуризъм, който на нас не може да ни се случи.
Съпоставянето между Нас и Тях започва с тяхното (унгарското) желание да живеят като хора, а не като говеда, а у нас - сигурно сте забелязали - да се живее като говедо е нещо съвсем нормално, специално в такива разпуснати касаби (виж Белград), в които републиканското правителство извозва своите граждани с автобуси на МВР и с автомобили на Югославската армия (никой не би се изненадал, ако някакъв танк започне по разписание да транспортира пенсионерите от единия край на града на другия; не би било чудно също така, ако децата ни започнат да ходят на училище с бронетранспортьори).
Разликата между Тяхната и Нашата столица е разлика между два града, отдалечени с векове; значи не става въпрос за системата “абе-леко-ще-се-оправим-като-смъкнем-тези-от-власт” (by the way, никога няма да се освободим), защото съм сигурен, че става въпрос за генетична грешка, която през настоящата 2000 година ни принуждава да виждаме ясно своето бъдеще единствено в Ирак - опряни на хюсеиновата либерална демокрация.
Да се поразходиш из Будапеща и да наблюдаваш лица, които се занимават със себе си и със своя живот, а не със сътрудничество с Ирак и фронтална война срещу Америка, изглежда като научна фантастика, докато ние тук, вече убити от унищожителната сталинистка пропаганда, ежедневно мултиплицираща се в луда метаморфоза на пожаревския фашизъм и церебрални нарушения на режима, всъщност не желаем да видим, че Будапеща, Прага или Варшава (всичките - градове, които някога мечтаеха да станат като Белград) са праговете на цивилизацията, от която ние (защото така е решил нашият обичан Слободан М.) доброволно и безвъзвратно се отрекохме, обърнали безнадеждно внимание върху това как да преживеем, върху опашките за олио и върху куфарната търговия, верни на твърдоглавието и националистическия транс, който още ни люлее със сънища за Велика Сърбия, която (нека със злорадство отбележа), става от ден на ден все по-малка.
Веднъж, без някакъв особен повод, в Будапеща се сетих за една проведена в Сърбия анкета. На въпроса дали някога са летяли със самолет, от двеста анкетирани цели 186 отговорили, че не са...
А дали са гласували за Милошевич? Разбира се, че да! Дори 199 от тях вярват, че Милошевич може да лети по-бързо от самолет! И сега вие ще ме попитате: каква връзка има това с Будапеща? Ами никаква - за щастие на унгарците! И за мое нещастие - затова, че не съм роден в Будапеща и затова, че се срамувам да кажа, че Онова ми е родина...
Ето защо, рече ми моят иракски президент, още следващата неделя ще дойда отново в Будапеща. И дано добрият Аллах позволи да остана там завинаги!
Поместено в сп. "Репортер", юни 2000,
превод дедо Андро
  
Я познай, кой съм аз?!
|
Защо всичко това ми напомня на нещо познато???
