Чудо
Д.Дамянов

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня.

кво да говорим чеда, за лекарства и други антуражи.
любовта и нас ни грее.
старост със радост (и любоФ).
(и тук пея "луди млади години")



всичко е такова каквото е