Радваш ме като те чета. Виждам че решението е взето.

Не му мисли.
Аз имах една съученичка. Когато бяхме на 18 тя се влюби в мъж - 25 години по-голям от нея. Родителите й са много консервативни хорица, а и живеехме в малко градче, край Черно море.
Тя обаче не се предаваше. Тя не мислеше и не си задаваше въпроси както ти го правиш. Тя го обичаше до КРАЙ. Не я вълнуваше нищо друго освен него. Беше намерила любовта на живота си.
Живяха пет години на заем. Правеха много жертви особено тя. Трудно човек можеше да ги види да се разхождат двамата заедно. Родителите й я заплашваха по какви ли не начини. Имаше си дори вечерен час. Звънях й постоянно на работата. но... един ден разбрах че те двамата са в Испания.

За какво говорим. Любовта е по-мощна от река. Тя събаря прегради и премахва граници.

Аз съм с теб. Не му мисли. Тези неща остават. Другото е пепел и дим.
Ако не си чела прочети "Мостовете на Медисън" и повярвай в чудесата. ДА те могат да се случат и на нас стига сами да си ги позволим. Голямата любов обаче не каца всеки ден...в нашия двор.

Прегръщам те топло.



всичко е такова каквото е