Това е защото ние от нашето поколение сме си робски душици- останало е още от турско време. Търпеливи и страхливи, а може би зависими от хорското мнение, Плащаме си данък"хорско мнение" и не смеем да се разведем.Мислим си " тои ще се промени" да ама не.И си търпимееееееее.И когато ве4е ти е непоносимо откриваш, 4е пък сега е много късно и пак си стоиш до него.Уж това е заради децата/ ако ги има/, а то си е жив страх от неизвестното , от самотата....
А това са любовта- ТЯ или я има , или я няма, не идва по пору4ка нито си отива по заповед. Александра Колонтаи беше казала" които не е изживял години на лубов, тои напразно е живял"Е, и аз сега взех 4е се разприказвах, до писане. 4ао