Аз питам за дълго продължаваща депресия, когато човека в началото не желае да излиза, после няма накъде и върши разни неща и уж иска да се оправи, а все се инати колко му е трудно и разбира се най-лесно е да се тъпче с лекарства, които го приспиват или събуждат. Питам за загубването на всякакво желание и смисъл. То не че има смисъл, но на тази възраст да откриеш, че нищо няма смисъл явно е адски смазващо. Аз поне от пубертета си знам, че смисъл няма, но се научих да се радвам на малките неща. А хората, които все ми се зъбеха, че не мога да се радвам на топлата коричка хляб едва сега откриха, че всъщност няма смисъл и "пропаднаха" в депресията. Не искам да се зъбя като тях, а да им подам ръка. Какво да направя?