Че нямам вяра,няма да те съдя!
Един ли звън отекна в душата ми
и кротко,нежно,бавно я погуби,
разнесъл я из притчи неизплакани!

Че нямам сън,не ще те обвинявам,
очите ми заровиха се в преспи сняг,
блуждаещи в пространства продължават
да търсят тихо белия ти смах!

Че нямам сили,не,не укорявам!
Прегърбена от кръстове душата е,
но сляпа през трънака продължава
да дири нейде скитото си щастие!

Че нямам те,не мога да те съдя!
Ти в мене си реален,чак до имане!
И имам те завинаги по пътя,
прегърнала последното ти идване!
На Р. и Я.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите