|
Тема |
Re: Моят антидепресант [re: нeпoзнaтa] |
|
Автор |
lumixx (Любознателна ) |
|
Публикувано | 10.05.08 09:51 |
|
|
Погледнах се един ден в огледалото наскоро и видях една сърдита, вечно намръщена, кисела физиономия. Недоволстваща от всичко и от всички, а най-вече от себе си. Една досадна, "многострадална Геновева" и се ужасих!
Щом на мен самата не ми е хубаво с мен, какво остава за другите? Къде остана ведрата ми усмивка, широко скроената ми душа, всеопощаващата и разбираща аз - къде?
И се взех в ръце...
И чак тогава и прегръдките и целувките и другите изброени екстри си дойдоха на място!
П. П. Между другото да ти кажа, че тази твоята Вирджиния Сетайър няма акъл...:))))))))
Ако броим и спазваме ще трябмва вечно да си висим по вратовете...:))))))))
Я тук един релакс бързо
Редактирано от lumixx на 10.05.08 09:57.
|
| |
|
|
|