Ако знаеш само колко добре те разбирам....
По същия начин като теб ,със същите проблеми като твоите ,седя в къщи и полудявам:(((
И то сега ще стана на 50 г.:(
Имам една приятелка-нейните съвети са-постоянен упрек към мен-къде съм сбъркала и т.н.
Мисля,че всички съвети,които ти се дават тук са много добри,но за мен поне не са дори моментно облекчение:(
За мен самата може би една истинска вярна приятелка,която да умее да слуша,да съпреживява,да бъде всеки ден с мен..мисля,че това би ми помогнало...другото-природата ,разходките и т.н...ами защо ми е като единственото ,което мога да правя без да се насилвам, това е да легна при спуснати завеси и да мисля и плача за отминалите ми прекрасни години..

Имам една позната която се разведе на 50 г.-нея я спаси точно една такава вярна приятелка,която всеки ден вечер след работа тичаше при нея и търпеливо изслушваше всичко-и сълзите ,и лутанията на мисълта...всичко..
Така че..ако искаш да се запознаем-отговори ми тук,ще се регистрирам и ще ти пиша бележка..
Единствените ми добри часове са тия,които прекарвам с дъщеря си-едно много светло красиво младо момиче-тя ми е истинския извор на сили да мога да живея в "нелюбов" ,"неразбиране" и т.н.
до скоро!
Все пак сме живи и се движим сами!