..ние си бяхме петимата- те двамата, бати, кака и аз. И двете хлапета де- техния сладур и любимия ми племенник. За тях/децата/ беше отреден хола- все пак по-вече място им е неоходимо за игрите, а за нас кухнята- наредени около масата. И докато жените оправяха багажи и деца, ние по мъжки нетърпеливо си наляхме и отразихме първата Наздравица. Последваха я още няколко бързи, вече в присъствието на дамите и след като зачервихме бузи, гребени, ролки, шноли се придвижикме към втора точка от нощния ред, а именно- започването на спор. Темите бяха класически- нищо кой знае какво ново. Разбира се тонът се повиши, придружен от ръкомахане и реплики от сорта на "Една минутка да се доизкажа"/каквато рядко бе давана, обикновено бе засичан още на третата дума/, "Извинявай, че те прекъсвам", "Добре,айде кажи" и т.н. През това време жените шушумушиха непрестанно, като ни хвърляха по някой поглед в моментите, в които не се чуваха от нашите викове. Последва приключване на спора, неколко Наздравици и трета точка- шеги, закачки и спомени от общото ни минало. По едно време кака вежливо ми отстъпи мястото до девойката, която също си ми е много, ама много добро приятелче, та успяхме да си разменим няколко думи. Към три и половина реших, че е крайно време да си тръгвам и да ги оставя да си се видят по семейному- все пак бяха дошли на кръстник. Децата си бяха легнали отдавна, време беше и аз да го направя.
Разбира се, очаква ни вечер номер две, т.е. днес, която не се и съмнявам, че ще бъде също толкова приятна.

Не прави на друг това, което не искаш да правят на теб