|
Цели седем години италианският концерн FIAT измъчваше дори заклетите фенове с твърде несполучливия модел FIAT Tipo. Това даваше много добри предпоставки за наследниците - FIAT Bravo и FIAT Brava. Новото семейство в компактния клас можеше дори да изпревари очакванията. 36 месеца конструкторите от Торино работиха неуморно, за да представят нещо по-различно, нещо по-добро. Уви! След шест години производство рекапитулацията не е в тяхна полза. Може би защото летвата, издигната от конкуренцията - Volkswagen с Golf, Opel с Astra, Ford с Escort и Peugeot с 306, беше много висока. Или пък ултрамодерната за времето си каросерия твърде бързо започна да овехтява. Най-вече защото качеството на сглобката и на отделните детайли бе доста посредствено, типично по италиански. Дори основният враг на всички автомобили от Апенините - корозията, изглежда, не е съвсем победена. На само две-тригодишни екземпляри FIAT Bravo по пода на каросерията се забелязват наченки на ръжда. А след още две? FIAT Bravo със своята каросерия с две врати изглежда по-елегантен от посестримата си FIAT Brava, която пък с 16-те си сантиметра по-дълго купе и увеличен обем на багажника (100 литра повече) е по-практичният избор. Наистина е малко странно, че далеч по-скромният FIAT Punto предлага подобни възможности. За шофьора и пасажера до него мястото е достатъчно, отзад е тясно дори за не много едри пътници. Комфортът при пътуване, особено при лоша пътна настилка, нормална за нашите географски ширини, е отвратителен. На всичко отгоре пластмасовите детайли, с които е оборудвана вътрешността на купето, дрънчат и тропат, сякаш всеки момент автомобилът ще се разпадне.
Въпреки сравнително богатия избор от предлагани двигатели много се затруднявам да ви препоръчам някой от тях. Базовият агрегат с ходов обем 1400 куб. см, 75 к.с. по три клапана на цилиндър, въпреки че конструкцията е съвсем нова и модерна, не удовлетворява. За италианския си нрав е твърде флегматичен, липсва му еластичност (най-вече между 80 и 120 км/ч), а освен това харчи доста гориво на дълъг път. Съвсем естествено е двулитровата "острилка" - 20 клапана, пет цилиндъра, мощност 147 к.с., да е на другия полюс. Но тя едва ли играе някаква роля на пазара на употребявани возила, още повече че тези екземпляри, които достигат до нас, ще бъдат тотално "изсмукани" по европейските магистрали. Въпреки че италианците по икономическа причина - нафтата и там е много по-евтина от бензина - държат на дизеловите двигатели, не са се престарали и в тази дисциплина. Двата предлагани мотора са с ходов обем от 1900 куб. см, и са с турбокомпресори. Разликата в мощността, 100 срещу 75 к.с., идва от монтирането на охладител за въздуха на турбото. Въпреки това и двата агрегата са на космически години назад от конкуренцията. Сякаш италианските инженери не са чували нищо за директно впръскване на гориво, принципа Comtop Pail или не дай си боже помпа-дюза. В крайна сметка може би добрият компромис между експлоатационни качества и разход на гориво е представеният през пролетта на 1996 година нов двигател на концерна с ходов обем 1600 куб. см, 16 клапана и мощност 103 к.с. У нас обаче едва ли ще се открие лесно на пазара. Списъкът на дефектите, полазили като хлебарки семейството на Fiat Bravo и Fiat Brava, е обемист и дълъг. А това означава изключително внимание за купувачите на автомобили с марка Fiat. Двигателите, от най-малкия до най-мощния, често търсят помощта на специалните сервизи заради прегряване. Най-малкото при тези случаи е замяната на гарнитурата на цилиндровата глава. Дължи се основно на дефектирал термостат, протекла водна помпа, не дърпащ течност радиатор, отказал датчик, включващ вентилатора за охлаждането. По-лошо и най-вече по-скъпо става, ако се скъса чувствителният гумен агренажен ремък или пък прескочил зъб. Последствията са катастрофални за кесията на собственика - изкривени клапани, пробити бутала, счупена биела. Затова се препоръчва на всеки 20 000 км ремъкът да се дорегулира и обтяга, а на 50 000 км обезателно да се подмени. Трудно подлежи на проверка и поддръжка електронният модул, командващ запалването и впръскването на гориво от инжекционна. Когато двигателят започне да прекъсва по цялата гама от обороти помага единствено замяна - срещу повече от 1000 DM. След 50 000 км пробег почти сигурно е, че трябва да се сменят и предните спирачни дискове - парчето е 300 DM. Тогава е времето внимателно да прегледате и гумените маншони на полуоските. Невниманието струва скъпо - по 500 DM за едно каре. При двигателите с обем 1400 куб. см често дефектира сервото на спирачките, а до фабричните промени през пролетта на 1997 г. педалът на амбреажа скърца злобно, а дискът не издържа дълго. При същия модел, произвеждан до май 1996 г. лостът на скоростите се превключва трудно и често се нуждае от реглаж. В сравнение с тези дефекти като детска песен изглежда рано свършилата акумулаторна батерия (2-3 години), незареждащото динамо (алтернатор), отказало централно заключване на вратите, скърцащи седалки.
След всичко казано дотук, твърде лесно може да се разбере почти дословно значението на старата английската поговорка: "Не съм толкова богат, че да купувам евтино". Въпреки, че с цената си от над 10 000 DM семейството на Fiat Bravo/Brava дори не е евтино...
The Mythical Bird Rose From The Ashes Young Again
|
Dokazatelstvoto che FIAT e No1
